Публикувано от S54B32 - Втори живот на двигателя на М3 Е46: диагноза
Първите 300 000 км
Един мъдър човек някога е казал, че нищо не е вечно. Ако погледнем през погледа на „кардиолога“ сърцето на Е46 М3, което уверено спринтира към 300-хилядния си километър на пътя, е много вероятно все по-често да си задаваме въпроса колко още ще издържи и какво всъщност се случва вътре в него, там между чугунените стени. И също така може ли да се направи нещо, така че да не получим инфаркт? Казвам „ние“ защото е много вероятно, ако се случи авария от такъв мащаб с въпросното „сърце“, то рискът за истинското сърце на фанатизирания Е46 М3 собственик е повече от сериозен. Или поне банковата му сметка е много вероятно да изпадне в дълбока рецесия.
Главен герой на историята ни е двигател S54B32, даващ живот на индивидуална Стерлинг сива М3-ка имала двама собственици в родната си Германия преди да дойде на ход в България точно преди девет години. За седем години по немските пътища въпросният мотор е навъртял малко над 150 хиляди километра. Всяка година „кръвта“ му, Castrol 10W60, е сменяна и очевидно не е бил изтезаван, съдейки и по състоянието на купето, което задвижвал. В България нашият S54 се радва на обстойни грижи – всяка есен и пролет заедно с гумите на колата се сменяно маслото или при достигане на 10 хиляди километра пробег. При достигане на 200 хиляди биелните лагери са сменени превантивно поради неяснота дали някога са правени, както и добили печална известност случаи на превъртяли лагери и съответно безвъзвратно повреден колянов вал. На всеки четири години клапаните са минавали реглаж, свещите са сменяни, ремъците и ролките на около 80 хиляди километра.
Неочаквани резултати след тунинг и модификации
По-скоро по естествен път се случиха някои подобрения във входа и изхода на мотора в лицето на K&N конусен филтър с топлинен щит и Superspint изпускателна система, като от оригиналната остана само колекторът. След поставянето на Supresprint катализаторите на всеки няколко стотин километра светваше „Check Engine“ лампата. Това се дължеше на факта, че задните ламбда сонди „не харесваха“ особено качеството на емисиите. За да се премахне този дребен дразнител, а и да се оптимизира леко работата на мотора, се реши да се направи индивидуален ремап на ЕКУ-то.
Първи рън на дино-то и о, шок и ужас – едва 215 к.с. на колелата! Освен модификациите преди година моторът премина пълна ревизия на VANOS-ите с ремонтен комплект на доказаната американска фирма Beisan Systems, които съответно работеха безупречно. На въпросния стенд сток кола в добро здраве нормално дава към 260-265 к.с. на колела. Първи ремап – почти без промяна. След няколко проби с отчайващи резултати се направи един рън с откачен дебитомер и хоп – 20 к.с. нагоре с много плавна крива. Към момента нещата се изясниха – въпреки, че не хвърляше грешка, беше ясно, че дебитомерът е заминал и работните смеси са напълно сбъркани.
Предстоят още „по-интересни открития“ по мотора…
Останете на линия за част 2!
